На 18 и 19 Октомври 2021 г. Институтът по Рибни Ресурси - Варна бе домакин на международна научна конференция за изследвания и оценка  на морски нерибни ресурси (бяла мида) - WHITECLAM 2021. Конференцията  бе организирана в рамките на проект WHITECLAM - Изследване на пясъчни (бели) миди и нови предложения за управление, в рамките на Програма по морско дело и рибарство (ПМДР). Събитието се проведе като хибридна среща с участие на живо в зала „Варна” на хотел Черно Море както и с възможност за онлайн участие.

Конференцията беше официално открита от г-н Георги Събев заместник министър на земеделието храните и горите, който подчерта важността на тематиката и актуалността на проблемите свързани с грижата за устойчивото използване на ресурсите на Черно море. Приветсвие към участниците представиха проф. Мартин Банов - Председател на Селскостопанска Академия, доц. Елица Петрова- Директор на Институт по Рибни Ресурси - Варна, д-р Валери Пенчев – Председател на Асоциацията за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и р. Дунав (АЧД), Хюсеин Озбилгин,  Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), Елизабета Бетула Морело,  Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), към FAO.

Основните цели на конференцията бяха популяризиране на дейностите по проект WHITECLAM, обмен на добри практики, международно сътрудничество в областта на изследванията и оценката на морските нерибни ресурси. В работата на конференцията взеха участие над 60 учени и специалисти от България, Грузия, Гърция, Италия, Молдова, Румъния, Турция, Черна Гора, представители на водещи научни институти, университети и държавни администрации.

По време на събитието взе участие и Директора на Института по морска биология в  Черна Гора – д-р Алксандър Йоаксимович. Двете институтции ИРР-Варна и Института по морска биология -  Черна Гора подписаха споразумение за сътрудничество.

Конференцията WHITECLAM протече в седем основни сесии: Биоразнообразие в Черно море, Морски ресурси със стопанско значение, Разпространение на популациите от бели миди в Черно море,  Морски аквакултури и Морско пространствено планиране Въздействие на изменението на климата върху морската среда Хидрохимия,  Числено моделиране и ГИС.

Освен пленарните доклади, бяха представени и други 22 научни доклада посветени на актуални проучвания, анализи и оценки за устойчиво управление на запаси на видовете-  обект на промишлен риболов, запазване на биологичното разнообразие в изследваните хабитати - инфра- и сублитoрални биоценози, с доминиращи видове бели миди, синята икономика и морското пространствено планиране и морските защитени зони и проучвания върху добри практики за съхранение и възстановяване на запасите от бели миди в други региони на Световния океан.

Поставяйки акцента върху научните изследванията на бели миди в акваторията на Черно Море чрез актуална оценка на запасите, разпределението и биологичните характеристики на видовете от групата на белите миди (Chamelea gallina, р. Donax, Anadara iaequivalvis), конференцията се превърна в един мултидисциплинарен форум който засегна аспекти от различни научни специалности, както и широк кръг от икономически, екологични и  социални въпроси, свързани с устойчивото изполване на ресурсите на Черно море.

За да се гарантира, че количествата ще останат устойчиви, Генералната комисия за Средиземно и Черно море (GFCM), стартира  международно проучване на популациите от рапана в Черно море.
Елица Петрова e директорът на Института по рибни ресурси, най -старият морски институт във Варна. Тя обяснява, че рапаните са инвазивен вид и икономически ресурс. Те трябва да се управляват съвместно от черноморските страни и GFCM, използвайки холистичен подход“.

 Видеорепортаж Euronews: https://www.euronews.com/green/2021/08/24/the-black-sea-predators-helping-local-fishing-communities-survive

Институт по Рибни Ресурси- Варна, водещ партньор по проект “НАСЪРЧАВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ИНОВАЦИИ В МОНИТОРИНГА И МОДЕЛИРАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ОЦЕНКА НА РИБНИ И НЕРИБНИ РЕСУРСИ” – TIMMOD (изпълняван по Договор BSB №1029, по Оперативна Програма „Черноморски Басейн 2014-2020”), започна провеждането съвместно с Асоциация за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и р. Дунав (АЧД) на 14 дневно проучване на използването на иновативни технологии за мониторинг на морската околна среда. В програмата са предвидени тестове и обучения за практическо използване на иновативни хардуерни и софтуерни инструменти на борда на изследователски кораб за проучване в открито море (Черно море), хидрографски измервания и заснемане и мониторинг на рибни пасажи и нерибни ресурси, измервания на основни физико-химични показатели на морската вода, както и посещения на аквакултури в българските крайбрежни райони. Основни резултати от полевите изследвания и пилотните демонстрации ще бъдат представени и дискутирани непосредствено след тяхното приключване в рамките на Третата Трансгранична Тематична (ТТМ №3) по проекта и по време на информационно събитие в гр. Варна, България.

От  31 май – 4  юни 2021 под егидата на Генералната комисия за Средиземно и Черно море GFCM, FAO и  BlackSea4Fish Project се проведе Работен семинар за дънни морски проучвания и подготовка на данни за черноморските приоритетни видове.

Иннститут по рибни ресурси  - Варна, ССА участва активно и представи научни данни за калакан, рапана и черноморска акула.

След 12 юни 2021 започват научни експедиции във връзка с работата на ИРР-Варна по три проекта - за оценка на запаса на рапани, за определяне на основните зони с по-значителни количества на видовете от групата на белите миди, като и във връзка с прилагането на иновативна техника.

В края на месец юни 2021 г. стартира демонстрационно наблюдение пред северното крайбрежие с  високо резолюционен мултилъчев сонар - който позволява откриване и характеризиране на обекти във водния стълб,  измерване на батиметрия и характеризиране на морското дъно, както и получаване на геореферирани данни в реално време. Тази задача се изпълнява по проект TIMMOD:“ Насърчаване на технологичните иновации в мониторинга и моделирането на околната среда за оценка на рибни и нерибни ресурси“, по програмата  Черноморско трансгранично сътрудничество.

Интервю с доц. д-р Елица Петрова. Информациона Агенция „Фокус”, 28 август 2020 г

 По неофициални данни цената на бялата мида на чуждестранния пазар върви между 8 и 12 евро за килограм, което я прави особено предпочитана за експлоатация. Това заяви в интервю за Радио „Фокус“ – Варна доц. Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси във Варна. Доц. Петрова разясни, че групата на белите миди включва няколко вида – Donax, Chamelea и Mya, като в момента се лови предимно първият вид бяла мида.

„Видът Донакс обитава предимно крайбрежната зона, поради което се добива изключително леко. Тези видове имат много висока експортна стойност. Черната мида се отглежда, като морска аквакултура, а експлоатацията на белите миди е от естествени популации, които обитават различен хабитат и се изнасят за някои средиземноморски държави, докато при черните миди експортът е по-слаб“, посочи доц. Елица Петрова.

Тя отбеляза, че и двата вида – бяла и черна, са много важни по отношение на екологията на Черно море.

„Черните миди образуват големи струпвания и са естествен филтър на морето, белите миди пък обитават специфични хабитати, които са населени с други организми и проблемът при тяхното експлоатиране е, че при използването на драгиращи уреди за улов се унищожават и много от бентосните видове живеещи в същия хабитат. Именно затова е необходима регламентация при експлоатацията на белите миди, за да може да се опазят местообитанията и на другите морски видове“, подчерта експертът.

Доц. Елица Петрова допълни, че и двата вида миди – черни и бели, са годни за консумация.
„Естествените дълбоководни популации от черна мида, които се намират от 20 до 65 метра дълбочина обитават тинест седимент и са с влошени вкусови качества.
В България има добре развита мари култура за черна мида и количествата за експорт идват именно от фермите.

При бялата мида обаче нямаме развита аквакултура и количествата за експорт са от естествените обитания на вида. Тяхната експортна стойност е много висока, поради факта, че по Средиземноморието те са голям деликатес и има традиции в консумирането им. За да не се стигне до изчерпване на ресурса и запазване на екологията на басейна, трябва да се предприемат мерки за управление на експлоатацията на тези видове.

В Турция например има дълъг период през годината, в които е забранен уловът на бели миди. Не трябва да се забравя обаче, че Турция има много целеви видове, докато при нас те са ограничени“, каза в заключение доц. Петрова.

http://m.focus-news.net/?action=news&id=2801155

Рапанът (Rapana venosa) е морски охлюв от сем. Muricidae, навлязъл в Черно море през 1946 г., пренесен от западната част на Тихия океан чрез биообраствания по корабите. През следващите десетилетия, рапанът се развива успешно в Черно море, благодарение на високата плодовитост и адаптивна способност спрямо колебанията на солеността и замърсяването на водата, както и спрямо недостига на кислород. Наличието на изобилен хранителен ресурс, липсата на конкуренция и локални хищници, допринасят за успешното  разпространение на рапана в цялото Черно море. Паралелно с разпространението на инвазивния вид настъпва драстично понижаване на количествата на местните черупчести мекотели, които му служат за храна – стриди и миди.

В началото на 1980-те години се оформя печеливш пазар за новия вид – от далечния изток (Южна Кореа, Япония) и Китай заплащат високи цени за замразеното и преработено месо на рапана. Започва период на интензивен рапаноулов – първо в Турция, а след това и в останалите черноморски страни. Така, след като първоначално е считан за вредител в Черно море, днес рапанът е обект на износ и генерира многомилионен приход за крайбрежните страни от региона.

Съвременните оценки разкриват, че рапана се експлоатира над оптималните граници. Тази ситуация илюстрира предизвикателствата при управление на инвазивните видове, които са се превърнали в ресурс - до какви нива следва да се поддържа биомасата на подобни видове, така че да се намалят вредите върху екосистемата, но да се запази възможността за промишлена експлоатация? Ето защо, България (ИРР - Варна), Грузия, Румъния, Турция и Украйна обединяват усилията си за провеждане на цялостно научно изследване в Черно море, под ръководството на GFCM и в рамките на проект "BlackSea4Fish". Изследването обхваща над 300 тралирания и ще представи оценка на изобилието, разпределението, размера и възрастовата структура на популацията на рапана в Черно море.